Историята за първия мъченик на християнската вяра – Стефан – се среща в 6-та и 7-ма глава от книгата „Деяния на апостолите“ в Библията. Стефан е един от първите дякони на ранната Църква, човек с дълбока вяра и мъдрост, който остава верен на Христос дори до смъртта си. Представяме ви самият текст от Библията, където е описана неговата история:
Пламен Пасков разговаря с Йордан Мицикулев за механизмите на мащабните изборни манипулации, разкритията около скритите икономически мрежи на партия „Възраждане“ и ролята на малките партии като системни „патерици“.
(Двете едновременни предавания на живо – едното в канала на Пламен Пасков, а другото в канала на Йордан мициколев може да видите в края на статията.)
Грандиозната изборна измама: 1 200 000 откраднати гласа
„Казвам се Райчо Николов и това, което искам да изразя сега, е моето възмущение от идеята в XXI век в „Европейска България“ да имаме политически затворници. Става въпрос за петима души, които са арестувани. По някакъв начин правят връзка с Ивелин Михайлов и партия „Величие“ и смятат, че така могат да му „извиват ръцете“ или да го накарат да преговаря, за да стане част от „съвременната сглобка“. Не съм съгласен да има такова нещо и ми е отвратително да виждам да се случва.
Личността на Пламен Кънчев
Изказване на Мария Илиева, депутат от Партия "Величие":
„Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Няма да правя изказване във връзка с оставката на това правителство. Изслушах обаче много внимателно думите на г-н Тома Биков. Той заяви, че сте доволни от подаването на тази оставка, защото много от решенията са се случили под натиск.
Призив за действия по казуса със стадото на Бай Рибан
България днес е поробена от мафиоти – Борисов и Пеевски, които олицетворяват цялото управление. Гражданите виждат, че това управление е нелегитимно и превзема държавата с всеки изминат ден. Нетърпимостта към властта е огромна.
Наскоро проведеният форум „Демополи“ в Неофит Рилски се превърна в катализатор за безпрецедентни медийни атаки срещу партия „Величие“, Ивелин Михайлов и „Исторически парк“. Това, което организаторите описват като „медийна помия“, заля ефира на национални телевизии като BTV и Нова телевизия, предизвиквайки вълна от обвинения и манипулации.
(Следва текст, който е генериран от видеото посредством NotebookLM.)
Историята на един човек често може да бъде огледало на цяла епоха. Моето израстване – от социалистическа България, през хаоса на 90-те, до днешните опити за изграждане на устойчив бизнес – е част от по-големия разказ за това какво се случи с българското общество. Преживях „равенството“ на социализма, мутренските години, илюзиите на прехода и най-накрая реших да поема по пътя на предприемачеството – път труден, но и единствено смислен.
Вместо да уча теорията и да умувам, аз действам, правя анализ и коригирам курса.
🌍 Политици и активисти от цял свят пристигнаха в България за Международния форум Demopoly по покана на партия „Величие“. От 20 до 26 август в с. Неофит Рилски се провежда събитие, което събира представители на съпротивата от над седем държави!
Това видео е от първия ден на форума, когато Ивелин Михайлов разказа историята зад създаването на „Величие“ и пътя към обединението на хората срещу неправдата.
Нашите прозрения за живота и обществото не са плод на празни теории или затваряне в кабинет с предположения. Те са резултат от действие, анализ, план, ново действие и нов анализ – по същество научен метод, приложен към реалния живот. Всичко, което ще разкажа, е проверено и преживяно лично, а не просто прочетено или чуто.
Роден съм по времето на социализма в България, в един средно голям град – Горна Оряховица. Родителите ми бяха обикновени хора – не част от партийния апарат, не членове на комунистическата партия, макар мнозина да бяха. Те обаче бяха образовани, трудолюбиви и вярващи.
Социализмът имаше своите „правила на играта“. На теория всички бяха равни, но на практика членовете на партията имаха повече права и привилегии – може би с около 20%. Тази разлика изглеждаше несправедлива, но поне беше ясна и предвидима.
Когато социализмът падна, ние – младите тогава – повярвахме, че идва епоха на справедливост. Обещанието беше, че всеки ще получава според заслугите си. Това звучеше честно и вдъхновяващо.
Реалността на 90-те обаче беше друга – престъпността се развихри, държавата се разклати, животът стана несигурен. Често живеехме без елементарни условия – храна, вода, работа. По улиците цареше страх – особено за жените. Но имаше и особен парадокс: срещу престъпността можеше да се изправиш и да се защитиш – и държавата не се намесваше непременно срещу теб.
Това беше едновременно хаотично и „справедливо“ по свой начин, защото поне имаше шанс да се бориш за свободата си. Днес ситуацията е различна – ако се защитиш, често именно ти се оказваш обвиняем.
Около 2000 година реших да уча икономика и да се занимавам с бизнес. Причината беше проста – в Конституцията ясно пишеше, че основата на новата икономика е предприемачеството. Виждах, че има много политици, чиновници и престъпници, но малко истински бизнесмени. Казах си: „Ще поема най-трудния път – бизнеса.“
Като търговец изградих огромна мрежа в цялата страна. Срещах се с хора във всеки среден и голям град, разговарях с млади и по-зрели, с клиенти и партньори.
Тогава осъзнах две неща:
Започна да се наблюдава деградация – не по етнос, а по среда. Масово хората започнаха да мислят само за настоящето: храна, дрехи, кола, забавления. Паднал покрив? Няма значение – важно е телевизорът да е голям и да има купон вечерта.
Видях, че обществото има нужда от рестарт. Реших, че това трябва да стане чрез проект, който е едновременно културен, мащабен и финансово устойчив.
Така се роди идеята за Исторически парк – място, което да представи българската култура и история в целия ѝ блясък. Избрах туризма, защото:
Проектът трябваше да бъде нещо, което светът не е виждал – и в същото време красиво, мащабно и културно.
Шест години работих върху проекта – намерих земя, направих проучвания, извадих разрешителни. И когато дойде време да потърся инвеститори сред българските богаташи, се сблъсках с реалността.
Тези хора не разбират езика на бизнеса. Те не създават стойност – те крадат държавни пари. Пример: държавата отпуска 53 милиона за пътен възел. Реално той се строи за 13 милиона, а останалите 40 изчезват по веригата.
Когато им казах, че моят проект може да носи 25% печалба годишно и да изгради хора и бъдеще, те ме гледаха с недоверие и казваха: „Ти си мошеник.“ Защото в техния свят 25% е смешно – те печелят стотици проценти чрез корупция, без труд, без риск, без съзидание.
Тогава разбрах: България няма истински бизнес елит. Има хора с пари, но без визия, без култура, без мисъл за бъдещето. Те мислят краткосрочно – „джипси“ манталитет, както се казва у нас.
Истинският въпрос е: ще позволим ли народът ни да се превърне окончателно в маса, която живее само за днес? Или ще намерим начин да възродим културата, духа и съзиданието?
Историята на прехода в България не е просто икономически процес – тя е и духовен, и културен. Изводът е ясен: без култура, образование и визия за бъдещето, парите не значат нищо.
Проектът „Исторически парк“ се роди именно от това разбиране – че само чрез култура и съзидание може да се даде шанс за истински рестарт на обществото.
Български
English