Павел Стоименов: Без вода България не може да развива собствено земеделие

Павел Стоименов предупреждава, че България губи възможността да произвежда собствена храна, защото земеделците нямат достъп до вода и институциите не използват ресурсите на страната. В разговора той свързва спряното напояване с бъдещето на 20 000 декара зеленчуци, стотици работни места, управлението на 150 милиона евро и контрола върху инфраструктурните дружества.

Производителят, който може да спре зеленчуците

Стоименов разказва, че стопанството му произвежда картофи, лук и дини в големи количества и зарежда търговски вериги в България. Той заявява, че е пътувал по света, за да изгради напояване на 20 000 декара, но административните процедури и отказът да му бъде разрешено ползването на вода го принуждават да обмисля прекратяване на зеленчукопроизводството.

По думите му той е внесъл необходимите документи, но институциите не ги разглеждат. Стоименов подчертава, че проблемът не засяга само неговото стопанство, а всички земеделци, които искат да произвеждат зеленчуци вместо да разчитат на внос.

Водата на Дунав и българската храна

Стоименов твърди, че България има достатъчно плодородна земя, за да изхранва значителна част от Европа, но не използва водните си ресурси. Той посочва Румъния, Сърбия и Унгария като държави, които напояват земеделски площи от Дунав, докато според него между Видин и Силистра няма фермер, който да използва реката по този начин.

В разговора се споменава твърдение, че Румъния е създала 34 милиона декара нови напоявани площи от Дунав. Стоименов свързва това с развитието на селските райони и с по-доброто състояние на населените места от другата страна на реката.

Той предлага земеделците да получат достъп до водата през снеготопенето, когато реките са пълноводни. При спад на нивата напояването може да се ограничи, за да се защити водоснабдяването на домакинствата, като се запази производството на основни зеленчуци.

Административните пречки пред земеделието

Стоименов описва сондажите като процедура, която може да продължи 6 или 7 години и да струва допълнително хиляди евро. Той посочва и разход от 800 до 1000 евро само за изследване на водата, преди земеделецът да получи възможност да я използва.

Според него старите напоителни системи са били разрушени, а част от тръбите са извадени и продадени за скрап. Стоименов смята, че зад този процес стоят и икономически интереси, свързани с управлението на водните ресурси и липсата на национална стратегия за производство на храна.

Загубени работни места

Стоименов заявява, че зеленчукопроизводството му осигурява работа на над 300 души. След съкращенията през предходната година той очаква да освободи още около 100 служители, ако не получи вода за стопанството.

Той подчертава, че производството не е само частен бизнес, а създава заетост и местна икономика. Според него държавата насърчава зависимостта от внос, вместо да даде възможност на българските земеделци да използват собствената си земя и вода.

Какво представляват „белите петна“

Втората голяма тема е фондът, в който постъпват рентите за земеделски земи, чиито собственици не са потърсили плащанията си. Стоименов обяснява, че след законова промяна от 2012 г. собствениците имат 10-годишен период, в който могат да поискат дължимата рента, а останалите средства се съхраняват във фонд.

Той твърди, че във фонда вече има над 150 милиона евро, разпределени в различни банки, и че всяка година постъпват още около 15 милиона евро. В разговора Стоименов заявява, че разполага с документи за сумите и че средствата не принадлежат нито на земеделците, нито на Министерството на земеделието, а на собствениците и наследниците на земите.

Според него част от тези собственици живеят в чужбина и не възнамеряват да се върнат в България. Той разказва за наследници, които не искат да получат рентата си и биха подкрепили използването на средствата за изграждане на детска болница.

Предложението за детска болница

Стоименов предлага натрупаните 150 милиона евро и бъдещите годишни постъпления от около 15 милиона евро да бъдат насочени към фонд за лечение на деца. Той определя това като възможност за обществено решение, което да замени кампаниите за събиране на малки дарения с устойчив финансов ресурс.

Той настоява гражданското общество да следи как ще бъде изграден новият проект за детска болница, след като предишният е бил оттеглен заради съмнения, че фаворизира определена фирма. Според него прозрачността е необходима, защото средствата са свързани с имуществото на хора, които не са потърсили своите ренти.

„Автомагистрали“ и ВиК холдингът

Стоименов предлага граждански организации и представители на бизнеса да участват в управлението или наблюдението на „Автомагистрали“ и ВиК холдинга. Той твърди, че държавата трябва да допусне обществен контрол, ако иска да докаже, че инфраструктурните дружества работят открито.

В разговора се споменава, че за ВиК холдинга са били предоставени 1 милиард, от които според Стоименов 800 милиона вече са изразходвани. Той твърди, че 70% от тези средства са били отклонени, но това е негова оценка, представена в интервюто.

Защо инфраструктурата се оскъпява

Стоименов критикува идеята магистралите и тунелът под Петрохан да бъдат отдавани на концесия заради високата им цена. Той посочва пример с кариера, свързана според него с Младен Маринов, и твърди, че държавното дружество купува материал, вместо да използва камъка, който се добива при строителството.

Той сравнява цената на километър от Софийското околовръстно с тази на околовръстния път на Солун и заявява, че българският проект излиза над 4 пъти по-скъпо. Според него проектите се правят излишно сложни, за да се включат определени фирми и да се увеличи стойността им.

Граждански контрол вместо управление „на тъмно“

Стоименов призовава гражданските организации да получат достъп до управлението и наблюдението на държавните дружества. Той смята, че България разполага с хора, суровини и знания, но липсата на контрол позволява ресурсите да се управляват в интерес на ограничен кръг фирми.

Финалното му послание е, че страната може да произвежда храна, да развива инфраструктура и да използва собствените си финансови ресурси, ако институциите работят прозрачно и допуснат гражданите до контрола върху решенията.

Оригинален източник: Павел Стоименов БЕСЕН - 150 МЛН. ЕВРО И 20 000 ДЕКАРА: „ИСКАТ ДА УНИЩОЖАТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО!“