Български
EnglishВ интервю за „България 24“ Кирил Кирилов - Киро Брейка - описва серия от съдебни дела, обезпечителни запори и спор с адвокат Христо Расташки като пример за дела шамари, чрез които според него се притискат граждани, журналисти и общественици.
Защо телевизията прави разговора
Разговорът започва с уточнение от водещия, че „България 24“ няма практика да влиза в съдебни спорове, особено когато няма достъп до пълната съдебна информация и чува само едната страна. Казусът с Кирилов обаче е представен като различен, защото се поставя в контекста на делата шамари и на забавеното въвеждане на европейската anti-SLAPP директива.
Водещият представя Кирилов като известна личност, спортист, общественик и публицист, който наскоро е издал книга за живота си. Поводът за разговора е твърдението, че срещу него са заведени 35 дела, а според самия Кирилов с обжалванията те са над 70, както и 17 обезпечителни запора.
Какво Кирилов нарича „дела шамари“
Според Кирилов проблемът не е в това някой да заведе дело за клевета, ако се чувства засегнат. Той казва, че това е нормален съдебен път. Спорът му е с предварителните обезпечителни мерки, които според него блокират сметки, имущество и трезори още преди човек да бъде окончателно осъден.
По думите му делата шамари са начин да бъде „запушена устата“ на човек, който говори публично срещу политици, обществени лица или хора с влияние. Той твърди, че над 90% от журналистите, с които е разговарял или за които знае, са били мачкани по подобен начин и затова мълчат.
Числата в казуса
Кирилов твърди, че срещу него има 17 обезпечителни запора и над 70 дела с обжалванията. Той казва, че е внесъл около 280 000 лв., равняващи се приблизително на 140 000 евро, и че има сериозни запори върху трезори.
В разговора са посочени няколко конкретни групи суми:
- 6 запора по 25 000 лв.;
- 1 запор за 44 000 лв.;
- ново искане, което Кирилов описва като 20 000 лв. за трезори;
- общо около 280 000 лв. внесени обезпечения според неговите думи;
- над 70 дела и обжалвания, които според него носят постоянни адвокатски разходи.
Той подчертава, че е платил исканите обезпечения и че според него това премахва основанието за нови запори. Въпреки това твърди, че съдилищата продължават да подписват нови обезпечителни мерки.
Трезорите като най-спорната мярка
Особено внимание в интервюто Кирилов отделя на трезорите. Според него запор върху трезор е различен от запор върху банкова сметка, автомобил или жилище, защото в трезора може да има документи, вещи на семейството или материали, нужни за работа.
Кирилов казва, че при предишен казус за трезорите е предложил да внесе сумата при частен съдебен изпълнител, за да бъдат освободени. По неговите думи от кантората са настояли парите да се вземат от трезорите, което той тълкува като опит за унижение и продължаване на натиска, а не просто като търсене на обезпечение.
Расташки, Василев и политическият пласт
В интервюто е обсъден спорът с адвокат Христо Расташки. Кирилов твърди, че Расташки, неговата кантора и хора, свързани с партия МЕЧ, действат срещу него чрез серия от дела и запори. Това е обвинително твърдение на Кирилов и не е независимо доказано в самото предаване.
Водещият пуска откъс от видео на Радостин Василев. В него Василев казва, че МЕЧ няма нищо общо със запорите, че Расташки си търси правата по законен начин, и коментира, че ако самият той реши да тръгне срещу Кирилов, „свършват канали, сейфове, всичко приключва“. Василев казва още, че Расташки говорел за 16-и и 17-и запор.
Кирилов отговаря, че Расташки е свързан с МЕЧ и че според него няма как политическият контекст да бъде отделен от съдебните действия. Той настоява, че политиците трябва да имат по-висока търпимост към критика, дори когато тя е остра.
Позицията на Расташки, показана в предаването
Водещият пуска и откъс с Христо Расташки. В него Расташки казва, че Кирилов е осъден в Районен съд Велико Търново да плати 2000 евро за един видеоклип, плюс 750 евро разноски и лихви, общо около 3000 евро. Расташки твърди, че Кирилов е направил над 33 видеоклипа и че делата тепърва започват.
В същия откъс Расташки свързва видеата срещу него с разкрития, които според него е правил за хора, измамени от Ивелин Михайлов. Той споменава 26 души, дошли в кантората му, включително Златан Златев и Виктория Досева, и твърди, че хора са теглили стотици хиляди евро и са ги носили на Михайлов. Това са твърдения на Расташки, показани в рамките на предаването.
Водещият отбелязва, че зад личния конфликт може да личи по-широк сблъсък между МЕЧ и „Величие“. Кирилов отговаря, че е защитавал Ивелин Михайлов, защото според него той е бил нападан отвсякъде, но твърди, че има право на мнение и не е част от партия „Величие“.
Европейската anti-SLAPP директива
В предаването е направено отделно разяснение за делата шамари, познати и като SLAPP дела. Те са описани като съдебни искове, използвани от богати и властни лица срещу граждани, журналисти и активисти, за да ги уплашат, да ги натоварят финансово и да ги накарат да спрат да говорят.
Посочва се, че България е пропуснала официалния краен срок 7 май 2026 г. за въвеждане на европейската anti-SLAPP директива. Според водещия страната е получила официално предизвестие от Брюксел и има кратък срок да покаже напредък, в противен случай може да се стигне до Съда на Европейския съюз и финансови санкции.
Казва се още, че Министерският съвет е внесъл промени в Гражданския процесуален кодекс, които трябва да позволят на българските съдилища да прекратяват дела шамари още в начален етап. Очакването, посочено в разговора, е тези промени да бъдат приети през есента, като се споменава срок около средата на септември.
Какъв ефект очаква Кирилов от закона
Кирилов смята, че ако новите правила влязат в сила, те могат да променят практиката, защото според него няма да може да се налагат предварителни запори за клевета без документ за реални финансови отношения. Той дава примери като договор за заем, изпълнителен лист или запис на заповед.
Той твърди, че във всяко негово дело пише, че няма писмени доказателства за такива финансови отношения, и затова според него обезпечителните мерки не би трябвало да се допускат. Кирилов добавя, че съдът взема 4% върху всяка сума и по този начин за „мижави пари“ се съсипват човешки животи.
Проблемът според него е в съдията
Кирилов казва, че нито адвокат, нито частен съдебен изпълнител, нито политик може сам да наложи обезпечение, ако съдията не го подпише. Затова според него ключът е в съдебната преценка.
Той твърди, че съдиите трябва да проверяват дали има реална обезпечителна нужда: дали ответникът се укрива, продава имущество или има риск да не плати. По думите му той не се укрива, не е изнесъл имущество и е внесъл повече пари от поисканото, но въпреки това запорите продължават.
Възможността за Страсбург
Водещият пита дали Кирилов обмисля да заведе дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както според нея правят други журналисти и общественици. Кирилов отговаря, че е говорил с адвокат, но първо трябва да изчерпи процедурите в България, иначе жалбата в Страсбург би могла да бъде върната.
Той казва, че ако съдилищата не определят неговия казус като дела шамари, не знае кои дела изобщо биха били признати за такива. В такъв случай заявява, че ще вдигне шум в България.
Финал: отказ от отстъпление
Кирилов казва, че няма да спре, дори ако запорите станат 50. Той свързва позицията си не само със свободата на словото, а с чест, морал и достойнство. Разказва и за разговор с внука си, който го попитал дали ще влезе в затвора.
Водещият го пита дали думите му за „Свети Петър“ са намек за физическа саморазправа. Кирилов отрича и казва, че ако имал подобни намерения, нямало да ги заявява публично. Той настоява, че не е заплашвал никого, а според него самият той е заплашван и изнудван чрез съдебен натиск.
В края водещият призовава за туширане на конфликта и търсене на път за решаване на спора. Кирилов благодари за разговора и за смелостта на телевизията да го покани, но завършва с позицията, че този тип конфликти се решават „между мъже по мъжки“.
Оригинален източник: Мачкат ме с десетки запори, но ще се бия до край! Преди да отида в затвора, ще отида при Свети Петър
Add comment